В бели дрехи, на главата с китчици,
пак люлеят лазарките плитчици;
веднъж тропнат сред лудешки викове- да са утрините перуникови;
дважди тропнат- да гори в зениците
младостта на вятъра и птиците;
трижди тропнат- да цъфти игличина
по земята топла и обичана.....
Грейте с лутурки и бузи алени,
лазарки от слънцето погалени;
да са в тази пролет, багри смесила
татко- радостен, а мама- весела.